Близо до Нареченските бани се намира стръмна скала, която и сега
именуват Самоградно кале. За него съществува интересно предание.
При нахлуването на турците в нашите земи горе на калето незнайно кои и
как са построили непристъпна крепост. До нея имало достъп само от едно
място, което се сливало с Радова планина. Тази крепост имала две врати
едната откъм планината, откъдето можело да се мине, а другата кой знае
защо над самата страшна пропаст от другата страна на крепостта.
Бягайки от нападенията на нашествениците, доста хора успели да се
приютят в тази крепост на върха на Самоградното кале. Но и тук
нападателите успели да ги открият и започнали да щурмуват крепостта.
Хората вътре се защитавали храбро, но храната и водата вече привършвали.
А вътре имало жени и малки деца. Трябвало да се направи нещо за
спасяването на хората, укрили се в крепостта.
Когато повече не можели да издържат, храбрите защитници решили да
измамят нападателите си. През една тъмна нощ успели да се измъкнат от
крепостта, като оставили отключени вратите и от двете й страни.
Нетърпеливите нападатели не дочакали утрото и още в дрезгавината
нахлули в крепостта. След като не открили никого в нея, те побързали към
другата врата, като си мислели, че тя води към някакви тайни
скривалища. Предвкусвайки сигурната си победа, те бързали един през друг
да нахлуват през тази тайнствена врата и падали един върху друг в
стръмната пропаст. Докато разберат какво става, почти всички турци
изпопадали долу върху зъберите, заедно с конете си. Настъпил неописуем
ужас — писъците на умиращите хора се сливали с жалното цвилене на
премазаните коне. Настъпващото утро заварило страшна картина в пропастта
под калето. Сякаш цялата природа била замръзнала в неописуем ужас.
От многото кръв и от разлагащите се трупове долът се заприщил и
вмирисал. Затова и го кръстили „Люти дол“. Така се нарича и сега.
Разказват, че в онази непристъпна скала се виждала забучена стара
желязна стрела, до която е невъзможно да се стигне. А някога, в онези
тежки времена, хората са успели там, на връх скалата да построят крепост
и да живеят в нея, да се отбраняват от нападателите си, само и само да
запазят своята вяра и свобода.