Преди много, много години Свети Георги, подгонен от върли душмани, се
изкачил на върха на една скала, която се намирала на около пет километра
от село Бачево в местността „Шумато“. Тази скала била някак си прикрита
от любопитните погледи на преминаващите през Рила планина всякакви
завоеватели и пътешественици. Била обградена от хубави борови гори и
най-различни храсталаци.
Измъчени от всякакви насилия и убийства, от завоеватели и разбойници,
заедно със Свети Георги тук дошли и много хора от околността — да
намерят някакъв отдушник на голямата си мъка и да изградят оброчище.
Искали на всяка цена да запазят вярата си и да създадат ново селище,
скрито от вражески очи. Скоро започнали да палят свои огнища, да си
изграждат жилища, да отглеждат животни. Така се създало едно ново
селище, което хората нарекли Галян — тихо и заветно място.
Покрусена от тежкия живот, в новоизграденото селище дошла и мома
Ангелина. Тя била бяла и червена, хубава като звезда Зорница. Сред
момите била най-лична и напета. Както умело водела в празнични дни
хорото, така умело участвала наред с мъжете в битките, които понякога се
налагало да водят жителите на новото селище Галян.
Свети Георги бил силен и смел, юнак над юнаците. Славата му се носела
наблизо и далеч и вече душманите не смеели да преминат край скалата,
където живеел. През девет села в десето се чуло как успял да убие
триглавата ламя, която изпояждала животните и изпивала водата от
изворите.
Юнакът бил и много трудолюбив земеделец. Успял да увеличи реколтата и
животните си. Натрупал голям имот. В околността започнали да пеят песни
за него. В тях се разказвало не само за великанската му сила, но и за
голямото му трудолюбие. Бил и хубавец — среден на ръст, с очи сини като
небето, силен и здрав като скалата, на която се заселил. Кога повеждал
хорото, мало и голямо му се радвало.
Скалата, станала в онези тежки времена убежище на Свети Георги и хората
му, носи и до днес неговото име „Гергьовска скала“. Тя е свидетелка на
упорит труд и люти боеве и е здрава като душите и вярата на хората,
живели някога там. Говори се, че те правели големи курбани за здраве и
берекет, извивали кръшни хора на три ката.
На Гергьовден хората от този край ходят на тази скала. Тя е станала
нещо като тяхно чистилище. На върха й има някакъв отвор, през който
хората се провират. Говори се, че праведните успяват да минат през него,
а грешните — не, скалата не ги пуска.
И сега хората от всички националности в нашата страна тачат Свети
Георги и смятат, че той брани земята, хляба, добитъка и труда на
земеделците. Хората посещават Гергьовската скала, за да се зареждат с
вяра и сили за бъдните дни.