Хасан бей Оглу пренесъл големия си харем в селището Хисар, за да бъде
по-близо до топлите минерални извори. Мъчели го болки в застаряващите
вече кости, та искал всеки ден топли бани да прави.
В харема на бея имало млади жени и девойки от всички краища на голямата
турска империя. И всички те били от хубави, по-хубави. В голямата одая
до прозореца седяла девойка и тъжно гледала навън. Не я радвал нито
хубавият слънчев ден, нито красивите дървета край сградата, нито
бистрата вода, бликаща от фонтана. Тя не чувала шушукането и смеха на
другите ханъмки. Вслушвала се само в песента на славея, кацнал на
дървото до прозореца. От хубавите й черни очи капели постоянно сълзи,
като че ли в тях имало някакъв извор.
— Хайде, българска девойко, ставай, че беят те вика — стреснал я гласът
на една стара ханъма. — Пък пречупи най-после този инат, нали знаеш, че
няма що да сториш!
Красивата българка се изправила бавно и тръгнала по тесните коридори,
където дебели евнуси й правели почтително път. Като влязла при бея, се
стъписала — одаята била пълна с мъже, навярно негови приятели.
Похотливите погледи я обгърнали отвсякъде като мръсни пипала. Разнесли
се гръмки възгласи:
— Машалла, машалла!
Момата не свела очи пред тези мръсни погледи, а гордо вдигнала глава. Хасан бей просъскал през зъби:
— Непокорните винаги се наказват със смърт, но ти ми падна на сърце и
аз ти дадох още един шанс. Днес е последният ден от срока, който ти
определих. Е, ще склониш ли най-сетне глава?
Девойката дори не трепнала.
— О, как ви мразя! — бил краткият й отговор.
— Бързо я съблечете! Нека гола да разнася баклавата! — изкрещял беят, треперейки от ярост.
Българката не позволила да я докоснат — сама се съблякла. Дългите й
черни като смола коси покрили изваяното й сякаш от мрамор тяло. С
тежката медна тепсия тя пристъпила в шумната одая. Всичко се сливало
пред очите й — пръстите на турците, опитващи се да погалят нежната й
кожа, жадните им погледи… Гледала само към Хасан бей. Когато похотливата
му ръка се протегнала към нея, тя стоварила с все сили тежката тепсия
върху главата му… После бавно отпуснала ръката си с кървавата тава.
В шумната одая се възцарила пълна тишина. Гостите на бея сякаш се
вкаменили от изненада и ужас. Дори не усетили падащите върху тях
парченца от изкусно направената баклава. За миг секнала и песента на
славея вън, за да се извиси после още по-възторжена, като възхвала за
храбростта на българската девойка.
Когато рано на другата сутрин я качили на кладата, хубавите й очи
кротко се усмихвали. Скоро огънят я обхванал цялата. Тогава от очите й
капнали две едри сълзи и станало чудо — от пламъците изпърхала гургулица
и полетяла волна в простора. Тя, както и девойката, искала да бъде
свободна…
И днес в централния парк на град Хисар има шадраван с изваяна статуя на девойка, която държи над главата си тежка тепсия.