Халиф Ал Шихаб се славел с това, че най-ожесточено гонел размирниците в
своите владения и хванел ли ги, набързо ги осъждал и обесвал, без да му
мигне окото.
И този път той скоро, скоро произнесъл страшната присъда:
— Утре, когато слънцето се окъпе в морето и изтръска и последната капка
вода от себе си, бутнете бурето изпод краката на размирника Рашид!
Осъденият смирено изслушал присъдата си и помолил:
— Велики господарю, пусни ме да отида да се простя с либето си, преди да ме обесят.
Халифът се поколебал как да постъпи, но тогава от тълпата излязъл един момък и гарантирал, че приятелят му Рашид ще се върне.
— Аллах ми е свидетел, че съм готов да повярвам и на двама ви, но
смятам, че е по-добре, докато единият се върне, другият да влезе в
клетката! В такъв случай все ще има кого да обесим утре — разпоредил се
господарят Ал Шихаб.
За приятеля на Рашид, пъхнат в клетката на непокорните, нощта изминала
много бързо. Небето на изток пламнало от изгряващото слънце. Набързо се
събрала голяма тълпа любопитни граждани. Извели приятеля на осъдения
Рашид.
— Сам си е виновен за тази зла участ! — казал халифът и дал знак на палача да бутне бурето под краката му.
— Всемогъщи господарю, не виждаш ли, че слънцето все още се къпе в морето? — извикал отчаяно момъкът под бесилката.
— Нима още вярваш, че приятелят ти ще се върне тук доброволно? — усмихнал се халифът. — Добре, ще почакаме още малко.
В това време се чул шум откъм насъбралата се голяма тълпа. Хората се
отдръпнали да сторят път на осъдения, който бързал към ешафода, целият
потънал в прах. Той понечил да се качи върху бурето с думите:
— Благодаря ти, приятелю мой, загдето ми помогна да видя и се сбогувам
навеки с моята мила годеница. Дълъг и труден бе пътят, та ти едва не
загина заради мен. Благодаря ти от сърце! Готов съм да приема смъртта.
Вече не се боя от срещата си с Аллах. Искрено вярвам, че той ще прости
прегрешенията ми.
Като чул тези думи, халифът вдигнал ръка да спре екзекуцията на Рашид.
Наредил на стражата да отведе в двореца двамата верни приятели.
Слънцето изтръскало последните капки вода от себе си и продължило своя
всекидневен път по синята небесна шир. Тълпата облекчено въздъхнала.
Когато в залата на халифа тримата най-после останали сами, Ал Шихаб ги попитал:
— Кажете ми, мога ли да стана третият ви приятел?