Реджеб бей имаше двама сина — Ахмед и Мехмед.
Растяха момците здрави и силни, снажни и красиви. Двегодишната разлика
във възрастта им не личеше. Приличаха си като еднояйчни близнаци. Хората
затова и ги бъркаха често един с друг. Буйни черни къдрици се виеха над
високите им чела, дяволити искрици проблясваха в големите им тъмни очи.
Всички в селището се радваха на голямата им хубост. Пък и почтителни
младежи бяха сторваха път и правеха темане на по-старите хора.
Беят мислеше хареми да им прави, но те се влюбиха в една-единствена
мома — Биляна. Във всичко си отстъпваха, но за девойката и двамата
здраво държаха. Баща им се видя в чудо… Ех, да можеше някак да я
разделят…
А Биляна беше най-личната мома в селището. Дори в цялата Варненска
околност нямаше по-красива от нея. Имаше златисторуси дълги коси, очи
сини като метличини, бяло като сняг, лице, алени устни като зрели ягоди и
тънки, сякаш с молив изписани, вежди. А снагата й — стройна и висока,
се кършеше като ела в буйните празнични хора. Беше и голяма певица.
Запееше ли по нивята, дори птиците, омаяни се спираха да я послушат.
Гледаха я двамата бейски синове, дивяха се на голямата й хубост и от
сърце я желаеха.
Дълго мислиха бащата и синовете как да постъпят и накрая решиха. Реджеб
бей намери изкусни майстори — зидари и набързо издигна две хубави къщи
за синовете си, разположени на двата баира. Слънцето се оглеждаше
учудено в големите им прозорци. По-трудно беше да поискат Биляна от
родителите й и да кажат, че дъщеря им ще живее една седмица при единия
брат и една — при другия.
— Божичко! — изпищя майката на момичето — да я подхвърлят така, сякаш е някаква топка за игра?! Не, не съм съгласна!
Но какво ли можеха да направят бедните родители на момата? Нали властта
и богатството бяха в ръцете на бея? Колкото и да плачеха и се вайкаха,
момичето стана ханъма. Облякоха я с най-скъпи одежди и… наистина я
запремятаха като топка.
Живееше Биляна една седмица при Ахмед и тъкмо посвикваше с него, от другия баир се провикваше Мехмед:
— Проводи` я!
После отиваше една седмица при Мехмед и тъкмо поопознаваше характера му, от насрещния баир се обаждаше Ахмед:
— Проводи` я.
Хората започнаха да свикват с мисълта за този начин на живот, за тая
чудновата братска подялба. Те толкова често чуваха израза „проводи` я“,
че започнаха да наричат селището си „Провадия“. Така се нарича и сега —
град Провадия.