Красива и интересна е местността „Вильо Коло“ в Кюстендилския край. Тя представлява седловина, по средата на която има правилен кръг, заобиколен от недълбок ров. Диаметърът му е около 15 метра, а в центъра му има яма. Този кръг е покрит с буйна планинска трева, много по-висока от тази на съседните ливади и пасбища. А ровът в средата е покрит с дребна и като че ли утъпкана трева. Всеки минал оттам човек си мисли за какво ли е правен този кръг и от кого. Всички местни хора обаче мислят и вярват, че кръгът и ровът по средата му не са правени от хора. Те са чували, че това място е било някога хорище на самодиви.
В центъра на кръга е седял гайдарджията, а те играели хоро около него. Говори се, че от буйния танц на самодивите се е образувал ровът около кръга. Те така силно скачали, та чак земята се тресяла. В разгара на голямата игра и гайдарджията не можел да се стърпи и скачал да играе. Така упорито скачал на едно място, та издълбавал рова в средата на кръга.
Та, живеели си някога тук самодивите, къпели се в дълбоките вирове на Върла река, играели в полунощ своето буйно хоро и никому зло не правели. Живеели в мир не само с хората, но и с птиците и дори с дивите животни. А били хубави, хубави. Лицата им греели като месечина, косите им били дълги до кръста и руси, руси, та чак златни. А когато играели на хорото, кръшните им снаги се виели като млади ели, духани от силен вятър. Който ги видел, сърцето му се пълнело с радост, с хубост.
Но ето, че се намерил един зъл човек, който прогонил хубавите обитателки на местността „Вильо Коло“. Един овчар веднъж взел едно куче, заклал го и го хвърлил по средата на самодивското игрище, за да го омърси. Когато след къпането самодивите дошли да попеят своите песни и си изиграят хорото, видели какво е сторила човешката злоба и така се ядосали, че направили силна вихрушка, която грабнала овчаря и цялото му село, та ги хвърлила чак на отсрещния връх на планината.
Селото на лошия овчар се превърнало в прах, който вятърът разнесъл на всички страни, а самодивите с голяма мъка напуснали своето хорище в хубавата местност „Вильо Коло“, за да си изберат ново място. Скоро си направили ново игрище, което се намирало точно срещу старото, за да могат да го виждат и да се утешават в своята мъка, породена от човешката злоба.
Тази местност в Кюстендилския край и сега носи това странно име „Вильо Коло“. На това място, както и на други такива места, по-суеверните хора нощно време не смеят да отидат, не смеят дори да ги косят или изорат. Такива самодивски игрища се намират край град Котел, до Панагюрище, в Пловдивско, Великотърновско, Врачанско и другаде.