Султан Сюлейман решил да вдигне голяма и красива джамия — такава, каквато нямало другаде по света. Затърсил усилено майстор, но не какъв да е, а майстор над майсторите. Не било лесно да се издири такъв, но той успял накрая да го намери. Поставил му тежкото условие да няма друга такава джамия по света. Майстор Манол приел трудната задача и затърсил подходящи зидари за целта. Когато ги намерил, започнали градежа. Султанът му отпускал от хазната колкото злато...

Беше пролет. Ласкавото слънце пръскаше топли лъчи върху обновената земя. Всичко се събуждаше за нов живот. Тревичките на полето бързо избуяваха, а сред тях блещукаха като свещички жълти минзухари, над които весело жужаха работливите пчелички. Птичките в гората извиваха своите нежни трели. В душите на хората, излезли на полето, заедно със свежия въздух нахлуваше някакво необяснимо веселие, някаква светла надежда за нещо хубаво. Иглика, шестнадесетгодишно момиче, с красиво като пролетта лице, вървеше бавно сред стадо вакли...

Вълчан войвода бродил много, много години из Странджа планина със своите хайдути. Турците го преследвали упорито, а местното население го боготворяло. Той винаги помагал на бедните и онеправданите с каквото можел. Хората го наричали „нашия закрилник“ и винаги го търсели, когато ги сполетявала някаква беда. Години наред Вълчан войвода наблюдавал какви трудности изпитват местните хора при преминаването на голямата Караманбаирска река. Било трудно през зимата и през пролетта, когато прииждали големите води, а и винаги. Затова...

Преди много, много години в едно родопско селце, близо до сегашния град Кърджали, живееха бедни хора. Те бяха много трудолюбиви, но бейовете и българските чорбаджии ги ограбваха жестоко и им оставяха толкова, колкото да не умрат от глад. Тези хора водеха такова жалко съществуване, което малко се отличаваше от това на животните. В подобно бедно семейство израсна Фериде. Но бедността не й попречи да стане мома за чудо и приказ. Косите й бяха гъсти и черни...

Живеела някога една мома на име Севда. Мало и голямо се дивяло на нейната хубост. Тя била с лице бяло като алабастър, с очи черни като маслини, с устни алени като разцъфнал розов цвят. Когато идела на хорото, тя виела кръшен стан на първото му място. Момците тръпнели в очакване кого от тях ще избере за свое първо либе, за своя първа севда. Накрая личната мома спряла погледа си на личния момък Севдалин. И по него...