Старата църква се намирала на три часа път от село Каменик. Около нея имало брястове, чиито години никой не знаел. Стволовете им били толкова дебели, че трима души едва обхващали единия. Лете тези огромни дървета пазели сянка на църквата, а през зимата приличали на верни стражи около нея. От ранна пролет до късна есен в огромните им клони весело пърхали и извивали звучни песни най-различни пойни птици. Тъй като били съвсем близо до църквата, тези брястове...

Хасан бей Гаванозооглу — управител на Татарпазарджишката кааза, потеглил със свитата си по тесния каменист път от град Пещера през Чифте махала за село Фотиново. Малко преди да напуснат вековните гори, спрели да починат на красива поляна, осеяна с прекрасни ароматни цветя. В единия й край бликал извор със студена бистра вода. Тъкмо място да се поразтъпчат след дългото пътуване, да похапнат сред природата и да пийнат бистра студена вода от извора. Със свитата на управителя...

През турско време царската хазна от град Шумен пренасяли с коли през Преславското дефиле. По шосето, минаващо през това дефиле, поставяли постове да следят преминаването й. Близо до сегашното село Драгоево се намирала една височина, наречена „Тъпанът“, където думкали тъпани, щом минела колата на хазната, за да бъдат предупредени поставените постове по пътя. Често пъти разбойнически шайки дебнели тази хазна и се мъчели да я оберат. Веднъж една по-голяма разбойническа чета нападнала постовете, които охранявали хазната...

Турските войски превзели град след град, село след село по нашите земи. Дошло време и на град Сер. Хората успели да се укрият в калето край града. Поробителите нападали няколко пъти тази крепост, но напразно. Българите устоявали на турските атаки и не се предавали. Тогава турците се разположили около калето и зачакали обсадените сами да се предадат. Приготвили се да чакат дълго и затова донесли много вода и храна и си изградили бивак. Хората в крепостта...

Преди много, много години в село Могорче имало 77 къщи, от които 70 били български и само 7 — турски. Българи и мюсюлмани живеели много задружно, помагали си във всичко. Чистият планински въздух ги правел здрави и силни. Българки и туркини били стройни и много красиви. Когато виели кръшни снаги, отивайки за вода на изворите, мъжете — българи и турци, дълго гледали след тях. Хората от това планинско селце се препитавали със скотовъдство, но любимо занимание...