Тежко било положението на българите в село Карайсен от Свищовския санджак. Турците събирали големи данъци и убивали с повод и без повод нещастните селяни. Никой не смеел да им дири сметка, защото пак той щял да излезе виновен. Дядо Ради имал трима синове и две дъщери, всичките хубави и работни, та радвали отруденото му сърце. Синовете му работели на полето и помагали при гледането на овцете. Дъщерите му Сийка и Тодорка помагали на майка си в...

Близо до Нареченските бани се намира стръмна скала, която и сега именуват Самоградно кале. За него съществува интересно предание. При нахлуването на турците в нашите земи горе на калето незнайно кои и как са построили непристъпна крепост. До нея имало достъп само от едно място, което се сливало с Радова планина. Тази крепост имала две врати едната откъм планината, откъдето можело да се мине, а другата кой знае защо над самата страшна пропаст от другата страна...

Разказват, че Крали Марко се родил в град Прилеп. Като поотраснал малко, баща му го пратил заедно с другите момчета от махалата да пасе кравите. Сред всички хлапетии обаче Марко бил най-слабичкият, най-дребничкият и затова всеки го биел за щяло и не щяло и все него пращали да завръща добичетата. Веднъж, когато кравите пак се били разбягали насам-натам, Марковите другарчета го пратили отново да ги търси, като предварително го набили хубавичко. Плачейки силно, Марко тръгнал да...

Султан Сюлейман решил да вдигне голяма и красива джамия — такава, каквато нямало другаде по света. Затърсил усилено майстор, но не какъв да е, а майстор над майсторите. Не било лесно да се издири такъв, но той успял накрая да го намери. Поставил му тежкото условие да няма друга такава джамия по света. Майстор Манол приел трудната задача и затърсил подходящи зидари за целта. Когато ги намерил, започнали градежа. Султанът му отпускал от хазната колкото злато...

Беше пролет. Ласкавото слънце пръскаше топли лъчи върху обновената земя. Всичко се събуждаше за нов живот. Тревичките на полето бързо избуяваха, а сред тях блещукаха като свещички жълти минзухари, над които весело жужаха работливите пчелички. Птичките в гората извиваха своите нежни трели. В душите на хората, излезли на полето, заедно със свежия въздух нахлуваше някакво необяснимо веселие, някаква светла надежда за нещо хубаво. Иглика, шестнадесетгодишно момиче, с красиво като пролетта лице, вървеше бавно сред стадо вакли...