След Кримската война в Североизточна България се заселили много черкезки семейства. Те били настанени в селата Лудогорци, Хърсово, Голяма вода и другаде. Черкезите получили достатъчно земя от турските власти, но вместо да се отдадат на мирен селски труд, те предпочитали да се занимават с разбойничество и грабежи. Организирали банди от по 10–15 души на коне и нападали мирните села, където всявали ужас сред населението. Нападали хората най-вече на полето, взели им добитъка, унищожавали реколтата и ги...
Читать далее >Красива и интересна е местността „Вильо Коло“ в Кюстендилския край. Тя представлява седловина, по средата на която има правилен кръг, заобиколен от недълбок ров. Диаметърът му е около 15 метра, а в центъра му има яма. Този кръг е покрит с буйна планинска трева, много по-висока от тази на съседните ливади и пасбища. А ровът в средата е покрит с дребна и като че ли утъпкана трева. Всеки минал оттам човек си мисли за какво ли...
Читать далее >Заредиха се седем сушави години и за хората от Балкана настана страшен глад. Много балканджии започнаха да напускат родните си места и да се заселват в равнините. В една ранна пролет в дивия Делиорман пристигнаха хора от Габровско заедно със стадата си. Привлякла ги бе тук земята, която бе красива и богата. Балканджиите си направиха кирпичени къщички, нарекоха малкото си селище „Хаджийца“ и заживяха с мъката на робските години. Седемте сушави години доведоха до голяма икономическа...
Читать далее >Навсякъде из пръснатите наоколо села и колиби хората вярват, че от върха на Момини скали се вижда Бялото море, в което слънцето обича да се гмурка. За тези скали, чиито остри върхове се извисяват високо в небето, далечни и недостижими, се разказват дивни легенди. Под тях има урви, сипеи, канари, гори, пропасти и страшни бездни. В подножието на тези страховити скали някога имало село, чиито колиби били пръснати като изгубени из дебрите овце. Жителите му живеели...
Читать далее >Преди много, много години в Делиорманския край (Лудогорието) върлувала разбойническата дружина на Кара Кольо от село Топчии. Десетината бандити нападали всеки, който замръкне по пътищата и носи в себе си нещо що-годе скъпо. Не гледали турчин ли е, българин ли, познат или непознат. Към никого не проявявали милост. Ограбеното криели в една голяма пещера. Тъй като наоколо имало много пещери, никой освен десетината разбойници не знаел в коя е голямото имане, ограбено от беззащитните хорица. Но...
Читать далее >